ОБЯВА ОТ МОМА, КОЯТО СИ ТЪРСИ МЪЖ
На 34 г. съм, 165 см, 110 кг, обувки 43 номер. Живея скромно и достойно на село, до чешмата. Мъж не съм имала, щото то тука са останали само дъртаци и страхливци. Имам три сестри все омъжени и живи. Племенниците понякога ми викат лельо, а друг път чичо. Не им се сърдя, детска им работа. Обичам домашният уют, природата, виното и ракията. На абютюренската пих уиски и много ми хареса че шишето е квадратно. Мога да карам комбайна и трактор както и да ги бутам или дърпам ако закъсат, ама само по асфалта че иначе затъвам до коленете в кал. Имам мотор "Иж" с кош. Лани когато валя големият дъжд и отнесе моста сама пренесох на гръб 73 овце, 14 кози и 4 пръча + 3 каракачанки и бай Митьо с магаренцето му. Най ме озориха пръчовете, че трябваше да ги свалям от сливите. Помня само, че бай Митьо са кръстеше и мърмореше: "Ох леле божкеее на кое ли добру мумче ще му почерни дните тоз вампир?" Хакнах му един шамар да се сафиряса. И сега ме заобикаля кога ме види и все ходи на реката да си търси златният мост. Мен в село много ме почитат и уважават и мъжете и жените. Много си търся вече мъж, че не се търпи повече. Заран все се събуждам изпотена и ми е едно криво и пусто на сърцето и душата. Да готвя мога ама по ми харесва да мачкам с голи крака кога някой чужд мъж е настинал. Той стене пъшка и се гърче пък аз мачкам ли, мачкам. Търся си мъж дето да не е много учен, че да има за какво да си говорим. А пък и те учените все са едни кекави и с очила и ризи. Да си седи у дома и да се занимава с каквото ще…. Да има жива душа покрай старите, че аз като тръгна на лов по два дена се пилея по пущинаците ама празна никога не съм се връщала. На барове и на доктор не ходя.… Искам само да ме обича и да си правиме деца. Няма да го бия или да го товаря с много работа да не са повреди.