ЗАБАВНО

[sky2]

[дрим]

Това, като го видях днес и не се сдържах да не го снимам.
Гениална мисъл е текла тук!

[register]

добре са Осанирали

[жоркин29]

how do i print screen

[gogyto]

[цвети цветанов]

На 34г.165см110кг.43N обувки.Живея скромно и достойно на село до дама.Мъж не съм имала щото то тука са останали само дъртаци и страхливци.Имам три сестри все омъжени и живи родители.Племенниците понякога ми викат лельо а друг път чичо.Не им се сърдя,детска им работа.Обичам домашният уют,природата,виното и ракията.На абютюренската пих уйски и много ми хареса че шишето е квадратно.Мога да карам комбайна и трактор както и да ги бутам или дърпам ако закъсат.Ама само по асфалта че инъче затъвам да коленете в калъ.Имам мотор "иж" с кош.Лани когато валя големият дъжд и отнесе моста сама пренесох на гръб 73 овце,14 кози и 4 пръча + 3 каракачанки и бай Митьо с магаренцето му.Най ме озориха пръчовете че трябваше да ги свалям от сливите.Помня само че бай Митьо са кръстеше и мърмореше."Ох леле божкеее на кое ли добру мумче ще му почерни дните тоз вампир?"Хакнъх му един шамар да съ сафиряса.И сега ма заобикаля го ма види и все ходи на реката да си търси златният мост.Мен в село много ма почитат и уважават и мъжете и жените.Много си търся вече мъж че не се търпи повече.Заран все се събуждам изпотена и ми е едно криво и пусто на сърцето и душата.Да готвя мога ама по ми харесва да мачкам с голи крака кога някой чужд мъж е настинал.Той стене пъшка и се гърче пък аз мачкам ли,мачкам.Търся си мъж дето да не е много учен че да има за какво да си говорим.А пък и те учените все са едни кекави и с очила и ризи.Да си седи дома и да се занимава с каквото ще..Да има жива душа покрай старите че аз като тръгна на лов по два дена се пилея по пущинаците.Ама празна никога не съм се връщала.На барове и на доктор не ходя....Искам само да ме обича и да си правиме деца.Няма да го бия или да го товаря с много работа да не са повреди."

[жоркин29]

image post

[sky2]

Абе, т@ш@к работа:
https://www.facebook.com/tholathad/v...9215431570211/

[жоркин29]

host image online

[njor]

Църковна притча за Похот и още нещо …
Край далечното планинско село горно Вършило, имало 2 манастира единия мъжки, другия женски.

По принцип монасите и монахините не си говорели и рядко се засичали един друг. Да обаче се случило така, че в една ранна мъглива утрин накрая на селото се срещнали – монах и монахиня. Просто било петък и те били изпратени до града на пазар и нямало просто как да не се видят. Все пак от селото се излизало само от един път.

Монахът брат Гидон и сестра Евлампия се видели, спогледали се, кимнали си и без да промълвят и дума, те поели към града. Сестра Евлампия вървяла пеша, а брат Гидон яздел магаре. Гидон може да е монах, но все пак бил мъж, който малко от малко бил кавалер. След 30 мин. бавен ход по планинските пътеки, той спрял магарето и нарушил почти всички забрани само с едно изречение:

– Сестро, знам че не бива да ти говоря, но ми е жал да те гледам как се мъчиш така пешачката из тия каманаци. Защо не вземеш, така с божията помощ , да се метнеш при мене на магарето и без това няма кой да ни види.

Сестра Евлампия нямала желание да си троши краката по чукарите и се съгласила. След което с помощта на Гидон се метнали на добичето и тръгнали надолу. Магарето било старо и уморено и на следващия баир се срутило, приритало 2-3 пъти и умряло. Изведнъж брат Гидон и сестра Евлампия се видели в приключение – сами, природа, далеч от всякакво село и град, и те точно сред някаква горичка ,в която слънце не прониква.



В главата на брат Гидон се родили мисли и идеи, коя от коя по-греховна. Изведнъж изрекъл изненадващо дори за себе си:

– Сестро да ти кажа така, кът гледам тук ще останем за съжаление и тук ще умрем да знаеш.

– Ми, добре! -казала Евлампия.

– Ми , то щом тъй ще умрем да го караме направо, все едно вече сме умрели и сме в рая.

– Как така в рая?

– Ми така, събличаме се голи.

– Ми, добре! – казала Евлампия.

Съблекли се те чисто голи и Гидон нямало как да скрие , че сестра Евлампия много го вълнува. Тя пък нямало как да не забележи онова нещо, което се опитвала да не забележи и попитала:

– Какво е туй нещо м/у краката ти и сочи нагоре?

-Това сестро е дар от Бога !

– И какво прави този Божи дар? – попитала засрамено и любопитно Евлампия.

– Ами създава живот. Ако да речем сега го пъхна в теб, ще усетиш прилив на Божествена енергия и ще създам нов живот.

– Тъй лииииииииии? – изведнъж се зарадвала Евлампия. ЖИВОТ а?????? Ми че хайде пъхни го в магарето да живне и да си ходим тогава.