ВИЦОВЕ

[Васил]

- Сийче ,каква ви е любимата поза с Киро?
- 96
- Искаш да кажеш 69!
- Ех ,де да беше...
....
Взвод войници се обучават за оцеляване в пустинята.
- Ако ви ухапе змия ,трябва да се пореже леко раната и да се изсмуче отровата...
- А ако ви ухапе за х0я? - пита редник Иванов.
- Тогава ,Иванов ,ще разбереш кой ти е истински приятел!

[bu12tras]

Вчера се насрах. Буквално. В центъра.
Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… абе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. Задникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (задникът) без мое съгласие, участва в конкурса “ Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията.Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на задника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено!Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5 – 6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша задника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на задника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деееба! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“ Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайното на задника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “ Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите й.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето…аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си задник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на лайна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане.
И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага :
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по – удобно, че май дълго ще чакаме. – а през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо. – а през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по – тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте… – и започна да циври .
– Абе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от задника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя / в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от задника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие…. хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте… – и продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, задника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прееба окончателно.
– Ама Вие… Вие…- сумти пак тя
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам- явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2 – 3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак.
Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите й са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето.
И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в лайна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк!
Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“. Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам.
Реших да не губя време. Изтрих си задника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата й бутам гащите, да не й е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход


Sent from my iPhone using Tapatalk Pro

[njor]

Каква е тая простотия?
Маскари целия форум, не ви ли е срам?

[Чък Норис]

Един мъж лови риба, а на главата му - тухла.
Минава една жена, гледа го - рибар с тухла на главата, и любопитството я заглождило.
- Каква е тая тухла на главата ти?
- Пусни ми и ще ти кажа – отговорил мъжът.
- Абе, я си гледай работата! - казала жената и си тръгнала. Обаче нали е любопитна, не издържала - върнала се.
- Айдр, кажи, бе, каква е тая тухла?
- Пусни ми и ще ти кажа.
- Добреее, ще ти пусна...
Отишли те зад храстите и като се върнали, мъжът й казал:
- Слушай сега - от сутринта съм тука, на червея нищо не кълве, ама на тухлата - ти си третата.

Sent from my ONEPLUS A3003 using Tapatalk

[Онджичек]

Жена се прибра по-рано и заварва мъжа си в спалнята да прави любов с много привлекателна млада жена. Съпругата много се ядосва.
- Ти си прасе, което нищо не уважава! – разкрещяла се тя - Как смееш да ми причиняваш това на мен, твоята вярна съпруга, майката на децата ти?! Напускам те! Искам развод на секундата!
Мъжът отвърнал:
- Почакай секунда, любов моя, да мога поне да ти кажа какво стана.
- Добре, давай – проплакала тя - Но това ще са последните ти думи към мен!
И той започнал:
- Докато се качвах в колата на път за вкъщи, една млада госпожица ме помоли да я закарам. Изглеждаше ми отчаяна и беззащитна, та я съжалих и ѝ казах да се качи. Забелязах, че беше много слаба, не добре облечена и много мръсна. Каза ми, че не е яла от 3 дни!
Така че, от състрадание, аз я доведох вкъщи, затоплих пицата, която снощи направих за теб, но ти не я докосна, защото се притесняваш да не надебелееш. Горкото същество я изяде за секунди.
После, понеже беше много мръсна аз ѝ предложих да си вземе душ и докато тя се къпеше забелязах мръсните ѝ дрехи, целите в дупки, така че ги изхвърлих.
Но тъй като се нуждае от дрехи, аз ѝ дадох дизайнерските дънки, които ти имаш от няколко години, но не ги носиш, защото са ти много тесни. Също ѝ дадох онова бельо, което ти подарих за годишнината от сватбата ни, но ти не носиш, защото не съм имал добър вкус. Намерих и онази секси блуза, която сестра ми ти подари за Коледа, но ти не носиш, само и само да я дразниш и освен това ѝ подарих онези ботуши, които си купи от онзи скъпарски бутик, но отказа да ги носиш, защото някой друг в офиса ти бил имал същите.
Той си поел дъх и продължил:
- После тя беше толкова благодарна за разбирането ми и помощта, че докато я изпращах до вратата тя се обърна към мен през сълзи и каза:
- Моля ви, дали имате още нещо, което жена ви да не използва?

Sent from my SM-G925F using Tapatalk

[Виктор]

– Жена, цяла вечер пих за твое здраве!
– Като те гледам, вече съм безсмъртна...

[дрим]

Нищо не дразни жената така, както всичко!

[Васил]

Жената иска от мъжа си само едно - всичко!
....
Жените са станали като циганките.Една ме покани на кафе.През цялото време ме гледа в очите ,нещо ми шепне...Дойдох на себе си без гащи!

[dsc]

Научих папагала да казва: "и какво още?"
... вече един час говори с една от Мтел...
-------------------------------------
Късно вечер. Петгодишен син слуша приказка за краля и казва:
– Мамо, аз ще имам три жени – една ще ми пее, една ще готви и една ще ме къпе!
– А коя ще те слага да спиш, сине?
– Аз винаги ще спя до теб, мамо!
Очите на майка му се напълнили със сълзи и промълвила:
– Бог да те благослови, сине! А с кой ще спят трите ти жени тогава?
Малкият крал помислил и отсъдил:
– Нека татко да спи с тях!
Очите на татко му се напълнили със сълзи, успял само да промълви:
– Бог да те благослови, сине…

[Васил]

Майка пита синчето 4-5годишно какво иска за рожденния ден.
- Искам "ob"
- Каквоо? Ти знаеш ли какво е това?
- Не знам ,ама по телевизора казаха ,че който има "ob" тампон ,може да ходи на плаж всеки ден ,да кара колело и изобщо да прави каквото си иска!
....
Учителката разпитва децата какви филми гледат родителите им.
- Моите обичат екшъни
- Моите гледат само мелодрами
- А у нас гледат само ужаси...
- Иванчо а твоите какво гледат?
- Моите гледат фантастика ,но не ме пускат да гледам с тях.Само чувам през вратата "О йес ,о ,дас ист фантастиш"