Al Jazeera-Balkans от ноември 2010 година?

[ТИНТИН]

Ръководството на Al Jazeera планира да подпише договор в Сараево за покупката на NTV 99(независима тв станция в Сараево) Обявени са свободни позиций за около 100 места-като планира да привлече добри журналисти от Босна и Херцеговина,Хърватия и Сърбия с цел да превлече аудитория от целия регион. Al Jazeera ще започне разпостранение от ноември 2010г. Програмата ще се излъчва по кабелните оператори и чрез спътникм а не само в Сараево.Едно от възможните имена на канала е Al Jazeera-Balkans. Преговори се водят с няколко агенций за широка реклама на Al Jazeera.

[dido sat 2010]

Каналът има амбицията да бъде балансьор между етническите общности в региона.

През последния месец влиянието на катарския новинарски канал Al Jazeera стана много силно, защото тя първа улови мащаба на тунизийския бунт и неговото значение за региона, а после последователно и пълно отразяваше арабските революции. Каналът, създаден преди 15 години от емира на Катар шейх Хамад бин Халифа ал Тани с идеята да излъчва независими новини, които държавни медии в арабския свят не показват, съвсем скоро ще започне да играе роля и на Балканския полуостров.

Очаква се излъчването на Al Jazeera Balkans да започне след броени месеци. Разширяването на Al Jazeera в Европa е още едно доказателство за растящата й глобална роля. Събитията в арабския свят от последния месец разшириха още повече аудиторията и влиянието й. Някои политически анализатори припомниха, че подобен ефект върху възхода на CNN изигра Войната в Залива през 1991г.

Новината за настъпването на Al Jazeera в региона е любопитна и в контекста на оттеглянето на големи западни медийни организации като BBC и Deutsche Welle от Балканите. В началото на 2011г. заради съкращения на разходите BBC World Service обявиха спирането на петрадио програми на албански, македонски, португалски за Африка, английски за Карибите и сръбски език. На практика този ход отбеляза изтеглянето на BBC от целия регион, след като преди това те закриха програмите си на хърватски, български и словенски езици.

Въпреки че в балканския офис на Al Jazeera в босненската столица Сараево вече се правят сухи тренировки преди старта, въпросите и догадките в намеренията на катарската медийна организация на Балканите са повече от отговорите. Дори в Босна и Херцеговина детайлите около проекта за балкански канал са потулени в мистерия. "Капитал" направи няколко безуспешни опита да установи контакт с централата на тв мрежата в Доха, но до редакционното приключване на броя не получихме нито писмен отговор на въпросите си, нито успяхме да се свържем с представител на Al Jazeera, който да е упълномощен да коментира темата. "Не ми допада цялата тайнственост около този проект. Не знам дали това е PR стратегия, но ако Al Jazeera искат да се презентират като професионална медийна организация, каквато са, би трябвало да бъдат по-отворени за плановете си", коментира пред "Капитал" Лиляна Зуровац, директор на Съвета за печатни медии в Босна и Херцеговина.

Сараево преди старта

Успяхме обаче да се свържем с програмния директор на Al Jazeera Balkans - хърватския ветеран в журналистиката Горан Милич (пълното интервю с него четете тук), който обясни, че в началото на април ще започнат да излъчват експерименталната си програма. "В продължение на четири-пет месеца ще правим технически тестове, но няма да излъчваме истинската си програма", каза той и допълни, че се надява фактическото стартиране на канала да се случи на първи септември.

Очакванията в Босна и Херцеговина са били програмата да започне да излъчва в началото на 2011г. Според Горан Митич обаче закъснение не е имало. "Al Jazeera English беше подготвян в продължение на четири години. Ние работим едва от година и половина. Всичко се случва много бързо", коментира той. В същото време на конференция на Al Jazeera през януари в отговор на въпрос за датата, на която ще започнат да излъчват двата нови канала Al Jazeera Turkey (за детайлите около турския канал виж карето) и Al Jazeera Balkans, генералният мениджър на телевизионната мрежа Уадах Ханфар заяви, че подготовката за тези два канала се завършва и тяхната премиера се очаква преди средата на 2012 г.

Al Jazeera Balkans ще излъчва на сръбски, хърватски, босненски и черногорски езици. С изключение на района на Сараево, който ще се покрива с честотен сигнал, ще се предава по кабел или чрез сателит. Телевизията ще разчита на интереса на 20-30 милиона зрители в региона, но и на многобройна диаспора от всяка от шестте бивши югославски републики (Сърбия, Хърватия, Босна, Македония, Черна гора, Словения) и Косово, която живее в Европа. "Ще се опитаме да договорим транслация с кабелните оператори, специално в Австрия, Германия и в Швеция, където има много хора от този район", коментира пред агенция Франс прес генералният директор на канала Тарик Джоджич.

В програмата ще доминират новинарски и актуални предавания, но ще има също и лайфстайл предавания, токшоута, човешки истории и документални филми. Засега екипът в Босна и Херцеговина наброява около 150 души - журналисти и техници. Част от тях ще преминат обучение в централата на телевизионната мрежа в Доха, Катар. В момента репортерите правят сухи тренировки в малко тв студио в Сараево, но се очаква до три месеца да се преместят в същинското си студио, което ще се разполага на площ от 300 кв.м на последните три етажа на голяма бизнес сграда в центъра на босненската столица.

Амбицията на Al Jazeera Balkans е да си изградят и силна кореспондентска мрежа във всички страни в региона. Програмният директор Горан Милич обясни, че още не са избрали кореспондента си в България, но че им предстои посещение, на което ще сключат договори за излъчване на програмата с кабелни и сателитни оператори на нашия пазар.

Програмният директор на Al Jazeera Balkans отказа да коментира инвестицията, която е направила телевизионната мрежа в балканския си офис, с мотива, че не е упълномощен да говори за пари и заплати. Генералният директор на канала Тарик Джоджич обаче коментира пред агенция Франс прес, че първоначалната инвестиция възлиза на 14.5 милиона евро. Очаква се през следващите няколко години каналът да вложи между 70 и 80 млн. евро. Със стъпването си на Балканите катарската мрежа купува и местната босненска телевизия NTV99 за 1.2 млн. евро.

"В Босна и Херцеговина Al Jazeera се приемат с отворени обятия. В страната влизат свежи инвестиции, модерни технологии и 150 млади хора си намират квалифицирана работа", коментира Горан Милич. И обяснява, че от централата в Катар са им осигурили финансова стабилност за няколко години напред, докато каналът набере скорост и си изгради аудитория. "Те въобще няма да разчитат на приходи от реклама в началото. Върху нас няма финансов натиск", обясни Милич.

Програмният директор на канала обяснява избора на Босна и Херцеговина за център на балканските операции на Al Jazeera със специфичното й географско положение и икономически изгодните условия. Сред другите идеи за централен офис са били Загреб и Белград, но в крайна сметка мениджмънтът на телевизията се спира на Сараево. "Стандартът на живот и заплатите в Босна са далеч по-ниски от тези в Хърватия например", казва Горан Милич.

Той не крие, че заслугата за стъпването на катарската телевизионна мрежа в региона е на няколко босненски бизнесмени, които имат добри лични връзки с мениджмънта на компанията. "Когато са научили, че Al Jazeera подготвят собствен турски канал, те са им казали - а защо не стъпите на Балканите", разказва Горан Милич. Всъщност Al Jazeera са имали планове да разширят присъствието си в Европа през Испания, но тези млади бизнесмени са ги убедили, че следващата им стъпка трябва да бъдат Балканите.

Въпреки че Милич не назова бизнесмените с имената им, в Босна и Херцеговина вече знаят кого има предвид. През януари тази година местният всекидневник Dnevni Avaz публикува интервю с известния босненски интелектуалец и бизнесмен Едем Фоко, от което става ясно, че именно той има най-голяма заслуга Al Jazeera да стъпи в региона. В страната си той е описван като мистериозна фигура. Направил е състояние в бизнеса с петрол и ориз и е известен с това, че има връзки с хора на високи позиции в арабския свят. В интервюто си за Dnevni Avaz той заявява, че тези твърдения са по-скоро преувеличени, но познава много хора, които работят за Al Jazeera, а управляващият директор Вадах Ханфар му е личен приятел. "Работил съм навсякъде - от Китай до Африка, Турция и Близкия изток, и имам приятели и бизнес там. В Близкия изток отношенията в бизнеса се базират на приятелства", коментира още той пред Dnevni Avaz.

Според Горан Милич Al Jazeera са проучвали региона много внимателно в продължение на няколко месеца, преди да вземат решение. "Те знаят какво правят. Отстрани може да изглежда, че са хора, които разполагат с несметни богатства, но истината е, че понякога за суми от 100 евро сме преговаряли с часове. Заплатите, които дават, са щедри, но все пак не ни плащат в кюлчета злато. Възнагражденията са адекватни на стандарта на живот в Босна. Бизнес решенията им са много рационални и те не биха инвестирали в проект, който е плитък и скучен", подчерта той.

Бизнес или политика

Фактът, че в Босна и Херцеговина има най-голям брой мюсюлмани на целия Балкански полуостров (като изключим Турция) дава почва на коментарите, че Al Jazeera нямат само бизнес интереси в региона, но и геополитически. "Саудитците, иранците и йорданците имат интереси в Босна, а самата тя се възприема в мюсюлманските държави като много важен представител на тяхното влияние на Балканите, а оттук и в Европа. Те са толкова вплетени процесите, че на Босна и Херцеговина би й било доста трудно да излезе от тяхната орбита", коментира пред "Капитал" кореспондентът на БНР за Западните Балкани в Белград Николай Кръстев, който от дълго времe следи процесите в региона.

"Можем само да спекулираме за мотивите на Al Jazeera да стъпи в региона", смята директорът на Центъра за развитие на медиите в Сараево Боро Контич. Към момента той вижда само очевидния бизнес интерес на Al Jazeera: "Медийна организация се опитва да разшири присъствието си на нови пазари и да излъчва програма в този регион, която ще се подчинява на професионалните стандарти на програмата, която излъчват на английски език."

В отговор на въпроса защо Al Jazeera са се спрели тъкмо на Сараево, Боро Контич казва: "Нямам идея. Осъзнавам, че много хора го свързват с това, че мнозинство в Сараево са мюсюлманите. Вярвам, че Al Jazeera са достатъчно умни, за да осъзнаят, че този факт сам по себе си няма да им осигури гледаемост. Всяка медийна организация с политически или нежурналистически дневен ред бързо губи значимостта и смисъла си."

"Редакционната ни политика ще следва линията на Al Jazeera English", коментира програмният директор на телевизията Горан Милич и обясни, че единствените изисквания, които са поставили в Доха към програмата на балканския канал, са да е интересна, правдоподобна и честна. "Не сме имали изисквания журналистите да са мюсюлмани или нещо подобно. Подбирали сме ги според уменията и възможностите им", подчерта той. По думите му Al Jazeera подбират програмите си според езика и са се спрели на Балканите и поради факта, че около 20-30 млн. души разбират един и същ език.

Твърденията, че зад решението на Al Jazeera да стъпи в региона стоят политически интереси, отхвърля и босненският бизнесмен Едем Фоко. В интервюто си за Dnevni Avaz той подчертава, че регионът има нужда от истински безпристрастна телевизия, която не зависи нито от нечия национална политика, нито от държавния бюджет.

Al Jazeera между сърби, бошняци и хървати

Всъщност Al Jazeera се явява първият голям международен играч в Босна и Херцеговина и каналът би могъл да играе ролята на балансьор на сложния и разделен етнически медиен пазар. Поради това, че страната се намира в географския център на бивша Югославия, а и населението й се състои от бошняци, сърби и хървати, там се излъчват програмите на всички големи тв канали от съседните държави Сърбия и Хърватска.

"Сравнен с размера на населението, медийният пазар в Босна и Херцеговина е много голям", пише за пазара в доклада на международната мрежа от фондации за Европа и Северна Африка/Арабския свят "Анна Линд". Документът се позовава и на отчета на CRA - Communications regulation authority (еквивалент на българския СЕМ) за 2009 г., според който там има общо 45 тв станции, 144 радиостанции и 6 обществени радиостанции, излъчващи в Босна и Херцеговина при население от по-малко от 4 млн.души. Публичното пространство е разделено на три ясно обособени части, в които етническите медии играят доминираща роля. Структурата на обществената радио-и телевизионна система в Босна и Херцеговина се състои от три основни радио-телевизионни групи: BHRT (общият за трите етнически групи държавен канал), РТРС (обществените радио и телевизия на Република Сръбска) и FTV (водещата федерална телевизия на бошняци и хървати).

По думите на директора на Центъра за развитие на медиите в Сараево Боро Контич досега в страната не са правени големи инвестиции в медии, ако изключим огромното присъствие на донорски организации.

Al Jazeera Balkans ще се опита да пребори националните тв канали, които покриват областта чрез регионалната перспектива, в която те ще поставят историите. "Така например, ако нещо се е случило в Сърбия, ние ще се опитаме да го представим така, че да бъде интересно за всички страни в региона", изяснява Горан Милич. Той подчертава също, че балканският канал ще използва свободно и съдържанието, което се създава в цялата мрежа на Al Jazeera. "Това, което излъчва Al Jazeera English ще бъде достъпно за Al Jazeera Balkans в същата секунда", обясни той. Милич допълни, че стремежът им ще е да бъдат безпристрастни и да наложат нов подход към новините, но призна, че никой не може да твърди, че е напълно обективен.

"Всички си спомняме какво се случи в региона. Носим общо наследство и не можем да не взимаме под внимание, че преди бяхме една държава, а сега сме седем. Някои от страните не се признават една друга и е трудна задача да представиш новините така, че да бъдат истинни и обективни за всички народи в региона. Ние ще се опитваме да търсим колкото е възможно повече гледни точки", изяснява сложността на медийната динамика на Балканите Горан Милич.

Затова в Al Jazeera ще се спазва принципът, че всеки репортер ще говори на собствения си език, а екипът е подбиран така, че да има баланс между броя на хърватите, сърбите и босненците. Така например каналът ще разполага с общо шест тeлевизионни говорители, от които двама ще бъдат босненци, двама сърби и двама хървати. Въпреки това обаче Горан Милич твърди, че не националността, а професионалните качества на журналистите са били водещи при подбора им. "Не правим телевизия, за да задоволим желанията на всяка нация. Но все пак, ако подберем само сърби, в Хърватска няма да ни гледат. И обратното", обяснява трудностите да създаваш регионална програма Горан Милич.

Всъщност в Босна и Херцеговина все още избягват да правят оценки как влизането на Al Jazeera ще повлияе на медийния пазар в страната, както и на многообразието на гледни точки. Директорът на Центъра за развитие на медиите Боро Контич смята, че влиянието им далеч няма да бъде толкова драматично, колкото някои се опасяват. Затова той заключва: "Всичко зависи от програмата, която смятат да излъчват. Ако е добра и политически обективна, ще си изградят лоялна аудитория. Ако не е, скоро ще потънат в мрачната атмосфера, която цари тук."

инфо капитал

[ТИНТИН]

Всичко много хубаво но, каде е нашата мила родна страна -няма да има версия на български език доколкото разбрах. Да ще имат свои хора в региона но това не е достаъчно поне според мене за да стане гледаема при нас.

[dido sat 2010]

Повече информация относно кога и от къде ще стартира Al Jazzera balkans може да видите тук - http://balkans.aljazeera.net/

И още малко любопитно инфо за Al jazzera turkey : Катарците са надвали със сумата от 40 мильона долара за закупуването на турския канал CINE 5 които се продаваше заради дългове , всъщност катарците първоначално са предложили 21 мильона но това е било под искана цена и за това са предложили 40 мильона .
Наи вероятно те печелят този търг по простата причинна че са били единствения учасник във скрития търг минали месец .

@ТИНТИН съгласен съм със теб във България във момента липсва новинарски канал след фалита на ре-тв .
И намен ще ми е интересно наи после да има новинарски канал във милата ни родина .

[dido sat 2010]

В каква фаза е проектът Al Jazeera Balkans?

-През април започваме да излъчваме експериментално. В продължение на четири-пет месеца ще правим технически тестове, но няма да излъчваме истинската си програма. Това ще се случи чак в началото на септември.

Колко хора ще работят в балканския офис?

С техниците и журналистите всички заедно ще са около 150-160.

Ще преминат ли всички журналисти обучение в централата на Al Jazeera в Доха?

Някои от тях – да. На първи април започваме вътрешните си обучения в едно малко тв студио. След около три месеца ще се преместим в същинската ни сграда.

Къде ще се помещава Al Jazeera Balkans?

Сградата се намира в центъра на Сараево, собственост е на банка. Наели сме три етажа и покрива. Студиата се намират на покрива и от тях се открива гледка към цяло Сараево. Студиото ни е много модерно, оборудвано е с последни технологии. В Босна и Херцеговина Al Jazeera се приемат с отворени обятия. В страната влизат свежи инвестиции, модерни технологии и 150 млади хора си намират квалифицирана работа. В първите години те няма да разчитат на приходи от реклама, докато наберем скорост и си изградим аудитория. Така че не сме под финансов натиск.

Ще имате ли кореспонденти във всички балкански страни?

Да, така планираме. В България също.

Знаете ли вече името му/й?

Не още. Но скоро ще посетим България, за да проверим техническите възможности за излъчването ни, да сключим договори с кабелните и сателитните оператори и т.н... Спомням си, че когато бях говорител в Белград преди повече от 20 години, всеки път когато дойдех в България, хората ме разпознаваха на улиците.

На кои балкански езици ще излъчва Al Jazeera Balkans?

На тези, които са най-близки един до друг – сръбски, босненски, черногорски и хърватски езици. Те имат обща история. Всеки репортер или тв говорител ще говори на собствения си език. Разликата не е голяма, но това, че ще имаме определен брой хървати, сърби и босненци ще служи за гаранция, че нито един от тези езици няма да доминира над останалите.

Защо Al Jazeera избраха тъкмо Сараево за свой централен офис на Балканите?

Сараево е географският център на Балканите. Логично е и заради икономическите предимства, тъй като възнагражденията в Босна и Херцеговина са далеч по-ниски от тези в Хърватска например. Другите идеи за централен офис бяха Загреб и Белград, но предимствата в полза на Сараево бяха повече. Пък и роля имат връзките, които босненски бизнесмени имат в Al Jazeera. Благодарение на тях те пристигнаха на Балканите по-рано, отколкото бяха планирали. След като се научили, че ще има Al Jazeera Turkey, те са им казали - а защо не стъпите и на Балканите. Тези млади хора убедиха Al Jazeera да предпочетат Балканите пред Испания благодарение на личните си връзки с тях. А и все пак в нашия регион има милиони хора, които разбират един и същи език. Al Jazeera правят програмите си на езиков принцип, не на политическа или религиозна основа.

А тези бизнесмени, които са убедили Al Jazeera да стъпят на Балканите, с какъв бизнес се занимават?

Занимават се с търговия - на петрол и ориз. Al Jazeera проучваха нашия регион много прецизно, преди да вземат решение. Те знаят какво правят. Отстрани може да изглежда, че са хора, които разполагат с несметни богатства, но истината е, че понякога за суми от 100 евро сме преговаряли с часове. Заплатите, които дават, са щедри, но все пак не ни плащат в кюлчета злато. Възнагражденията са адекватни на стандарта на живот в Босна. Бизнес решенията им са много рационални и те не биха инвестирали в проект, който е плитък и скучен.

Смятате ли, че извън бизнеса, Al Jazeera имат политически мотиви да се разширяват в региона?

Незнам. Може би зад навлизането на всяка телевизионна мрежа има определни политически мотиви, но редакционната ни политика ще бъде много близка до Al Jazeera English. Когато бях в Доха, за да говорим за програмата, оттам ми казаха само: направи програмата интересна, правдоподобна и истинска. Не настояваха журналистите да са мюсюлмани или нещо от типа. Подбрали сме хората според уменията и възможностите им. Но сме внимавали да има разнообразие – ако бяхме взели само сърби, хърватите нямаше да ни гледат и обратното.

Тоест имате нещо като квота по отношение на националността на служителите?

Не строго определена. Но най-вероятно ще имаме шест говорителя – двама от тях ще бъдат босненци, двама – сърби и двама хървати. Засега сме намерили четирима, търсим още двама. Уменията им ще са по-важни при подбора, отколкото националността им. Все пак не правим телевизия, просто за да се харесаме на всички нации. Надяваме се, че подходът ни към новините ще е нов и безпристрастен, въпреки че не мога да кажа, че ще бъдем напълно неутрални. Всички си спомняме какво се случи в региона. Носим общо наследство и не можем да не взимаме под внимание, че преди бяхме една държава, а сега сме седем. Някои от страните не се признават една друга и е трудна задача да представиш новините така, че да бъдат истинни и обективни за всички народи в региона. Ние ще се опитваме да търсим колкото е възможно повече гледни точки.

Това, което смятаме, че ще бъде нашето предимство пред местните телевизии, които са много силни на Балканите, ще бъде регионалната перспектива към събитията. Така например, ако нещо се случи в Сърбия, ние ще се опитаме да го разкажем така, че да бъде интересно за целия регион. А и това, с което националните телевизии в региона не разполагат, е възможността да използваме цялата логистика на Al Jazeera по света. Компанията има 65 офиса от Рио Ди Жанейро до Япония. Това, което излъчва Al Jazeera English ще бъде достъпно за Al Jazeera Balkans в същата секунда.

Как ви поканиха за програмен директор на телевизията?

Когато босненските бизнесмени са обсъждали с Al Jazeera в Доха проекта за балкански канал, са стигнали до идеята, че директорът на програмата и новините трябва да е човек, разпознаваем и приет в целия регион. Такъв, на който публиката има доверие. Аз съм работил 20 години за сръбска телевизия, работил съм и в Сараево по време на войната, а през последните 15 години живея и работя в Хърватска, защото съм хърватин по националност. Нямам негативен имидж в нито една от трите държави. Хората ме познават. Никога не съм бил краен във възгледите си, нито пък партийно пристрастен. Мисля, че съм най-логичният избор.

Как ще се разпространява сигнала на Al Jazeera Balkans в региона?

По сателит и по кабел. Надявам се, че приликите в подхода на отразяване на новините между Al Jazeera English и Al Jazeera Balkans ще бъдат видими

Каква програмна схема ще следва телевизията?

Половината програмно време ще бъде заето от новини и актуални предавания, а в останалото ще има лайфстайл предавания, ток шоута, документални филми. Ние на Балканите имаме по-емоционална природа и имаме афинитет към човешки истории. Планирали сме документална поредица за планините на Балканите - като ще разкажем легендите около тях, ще се срещнем с най-добрите алпинисти във всяка страна, ще разкажем и за местната музика, кухня и т.н.

Каква е инвестицията, която са направили Al Jazeera в балканския си офис?

Не мога да ви кажа. Не съм упълномощен да коментирам заплати и инвестиции. Но бюджетът ни не е толкова голям, колкото е този на големите обществени телевизии в региона – Хърватската обществена телевизия, която излъчва и в Босна и Херцеговина има около 200 млн. евро бюджет, Сръбската - около 80 млн.евро. Освен това те имат 50 годишна традиция на присъствие в региона.

Какъв тип рекламодатели ще търсите?

Al Jazeera по принцип няма политика да привлича бързооборотни компании и да излъчва реклами на замразени пилета например. Ще имаме реклами, промотиращи туризма на държавите от региона. Ще привлечем и големи банки, които оперират на Балканите. Те не рекламират в местните телевизии, така че имаме шанс да завземем тази част от пазара.

Знаете ли на какъв е етап е проекта за Al Jazeera Турция?

Незнам, но мисля, че са долу-горе на същата фаза като нашата. Там е по-сложно, тъй като аудиторията и екипът са по-големи. Не мисля, че ще започнат да излъчват преди септември.
инфо- капитал